Четиньова могила (Старосел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тракийски култов комплекс.
Четиньова могила
Четиньова могила и обграждащата я отвън крепида
Четиньова могила и обграждащата я отвън крепида
Местоположение
42.5122° с. ш. 24.5469° и. д.
Четиньова могила
Местоположение в България Област Пловдив
Страна България
ОбластОбласт Пловдив
Археология
ВидМогила
Период360 – 340 г. пр.н.е.
ЕпохаКласическа античност
Обект на БТС67
Четиньова могила в Общомедия

Тракийската гробница под Четиньова могила край село Старосел, е археологически обект, най-голямата подобна структура в Тракия и региона, построена в средата на IV в. пр. Хр. за тракийски владетел, вероятно от семейството на Котис I.[1] Тя е част, заедно с други гробници в околностите, от могилен некропол, разположен в южните склонове на Средна гора.

Разкопана е през 2000 г. от Георги Китов, който счита Четиньова могила за „култов комплекс“. Паметникът е отворен за посетители и е сред Стоте национални туристически обекта[2].

Разположение и география[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата и околните могили, някои от които също покриват гробници, се намират в централната част на община Хисаря, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м. Релефът на района е формиран от меките склонове на Средна гора, която на юг постепенно преминава в Горнотракийската низина.

Преддверието на гробницата

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Могилата е издигната не по-късно от 359 г. пр. Хр., както показват монети на Филип ΙΙ Македонски, намерени в насипа.[3] Гробницата е окончателно затворена, най-вероятно след последното погребение, през 350-те или 340-те години пр. Хр., както показват две амфори, намерени в преддверието, от двете страни на вратата към първото помещение.[4] Тези археологическите находки (монети и амфори) дават датировка с най-голяма сигурност и най-висока резолюция.

Различни дати са предложени въз основа на стилистични наблюдения по архитектурата: края на V в. пр. Хр. според Китов [5] и края на ΙV – началото на III в. пр. Хр. според Тотко Стоянов и Даниела Стоянова[6]. Тези дати обаче не са подкрепени с точни измервания и конкретни паралели и все още не е публикувано подробно архитектурно заснемане на гробницата.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Стъпала към кръглата камера с десетте колони
Каменната ограда (крепида) на Четиньова могила
Изглед отвътре
Куполът в Четиньова могила

Под Четиньова могила, висока 20 м и с диаметър 85 м., е открита най-голямата тракийска гробница. Впечатлява внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, която опасва цялата могила с обиколка от 241 м. и играе роля на крепостна стена. В югоизточната част е оформен импозантен вход, от който започва монументално стълбище, което води до площадка. Вляво и дясно от площадката започват две стълбища, като начало и край на алея, която е обикаляла могилата.

Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса и е бил фланкиран от пиедестали с лъвове, от които са открити само три лапи. По всичко изглежда, че на входа е имало фронтон, части от който са намерени по време на разкопките – антефикс с изображение на полупалмета, стилизирано боядисано в бяло слънце.

Фасадата е от зеленикав вулканичен туф и през нея се влиза в правоъгълно помещение с полуцилиндричен свод, втората – еднокрила и след преминаването и се стига до същинската, кръгла камера с купол. Вратите на камерата имат пластична украса, която е била оцветена допълнително. Вътрешното помещение е огромна (диам. 4,80 м) кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти.

От северната страна на могилата се намира вкопана скална вана или цистерна. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

На 30 м южно от куполната сграда е открит „кенотаф“ – празен гроб, а около него в три отделни ями – отделни останки от човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение.

Интерпретации[редактиране | редактиране на кода]

Гробницата е принадлежала на тракийско владетелско семейство с големи възможности, най-вероятно, според Чавдар Цочев, това на цар Котис I, предвид нейната датировка, местонахождение и внушителна архитектура.[7] Стилът на паметника, неговият амбициозен план и техническо изпълнение, както и липсата на прецеденти на такава архитектура в Тракия подсказват, че поръчителят му вероятно е наел архитекти от Гърция.[8]

Според една група изследователи, паметникът под Четиньова могила може да се интерпретира не само като гробница, а и като „култов комплекс“. Според тях структурата е била използвана дълго време. Проучвателят Георги Китов описва Четиньова могила като „храм“, „мавзолей“ и „хероон“. Той предполага, че храмът е бил с орфическо-доктринален характер – в светилището покойният доктринален владетел – син на боговете – се превъплъщава в антроподемон. Тази хипотеза се потвърждава и от дълготрайната употреба на храма и извършваните пред него обреди в култовите ями. Траките от племето на одрисите (към чиито владения принадлежи култовата постройка) почитат Великата богиня-майка, която е отъждествявана с планината и съответно със скалата. Натрупването на могили възпроизвежда планината и утробата на богинята-майка. Освен нея е почитан и нейният син (Слънцебога), който е владетелят у траките – играещ ролята на медиатор – връзката между хората и боговете.

Според Валерия Фол Четиньова могила вероятно е представлявала и свещено място за извършване и на друг тип обредност, не само инициационна и мистериално-обредна, но и космогонична, следвана по слънчевия календар. Тя подчертава, че са необходими още проучвания, за да бъде убедително доказана тази хипотеза. Фол аргументира становището си с факта, че свещеното пространство в непосредствена близост до храма е строго йерархизирано – свещената територия извън оградата със скални олтари и жертвени ями пред входа, могила, монументална стълба, площадка в средата на пътя към фасадата с входа към подмогилните помещения, коридор, правоъгълно помещение и кръгло помещение. Установената последователност включва седем йерархични степени, които могат да бъдат достигнати чрез стремително изкачване нагоре и самото влизане в храма изисква тези степени да бъдат преодолени, за да се получи видението за създадения Космос. От друга страна, Фол разглежда подмогилното съоръжение като храм-пещера – равнозначно на пещера-утроба на Великата богиня-майка, в което се визуализира и свещеният брак, за да се постигне познание, което да позволи заклеването на Хермес. Когато мъртвият владетел бъде внесен в храма-утроба, той преминава в десетата степен на безсмъртие, означена с десетте псевдо колони в кръглото помещение – така това преминаване може да се мисли като връщане в пещерата-утроба на Великата богиня-майка, чийто доктринален син е мъртвият владетел.[9]

Околности[редактиране | редактиране на кода]

Жлебове на двукрилите врати към кръглата камера

През късната Желязна епоха в околностите на Старосел е разположен селищен микрорайон, чиято приблизителна площ е 30 кв. км, а границите му са очертани от концентрацията на археологически паметници. На запад той граничи от масива на Панина могила до Маньов дол; на север – връх Калето и местността „Каменица“; на юг – Гарванов камък и Рошавата могила; на изток – долината на река Кошовица. Археологическите находки свидетелстват за древни поселения отпреди 7 – 8 хилядолетия.

В района около Старосел и съседните села има още девет могили с подмогилни съоръжения с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. Районът също така е наситен с мегалитни светилища, сред които тези при върховете Алексица, Кози грамади, Сборови грамади, Гарванов камък; светилищата край село Паничери – местност Марков/и камък/ни и много други древни свети места.

Анализът на разкритата архитектура в пределите на укрепените обекти и могилните насипи доказва, че през ІV век пр. Хр. районът около днешното село Старосел не е бил само парадинастична област, а безспорно царска. Освен Четиньова могила тук се намират други значими храмове, разположени в една наситена културна среда, както и най-добре запазеният укрепен резиденциален обект Кози грамади. Това недвусмислено показва, че в Средна гора строежите са били възможни със средствата на силен владетел.[10][11]

Според археолозите Иван Христов и Георги Китов районът около Старосел в древността с много голяма сигурност е представлявал огромен религиозен комплекс. Христов поддържа хипотезата, че подмогилният храм при Маньов дол, заедно с останалите описани и частично проучени археологически обекти при Четиньова могила, Рошавата могила, Маньов дол, Елешнишка могила (Недкова могила), античният храм Вълчия зъб повтарят очертанията на съзвездието Голямата мечка. В древността към светилищата и храмовете са се стичали хиляди поклонници, които са извървявали т.нар. „свещен път“, маркиран чрез храмовете по линията, по която са подредени звездите в Голямата мечка.

При проучванията на Четиньова могила екипът на Иван Христов открива кладата, в която са жертвопринасяли за богинята Хестия, покровителка на домашното огнище. Христов предполага, че тя е била почитана като закрилница на Одриската владетелска династия. Датировката на фрагменти от находки в кладата, извършена в лаборатория в Хайделберг, доказва времето, през което тази клада е ползвана – 342 – 341 г. пр. Хр. Откривайки царската резиденция на връх Кози грамади, само на 20 km от Маньов дол, Иван Христов предполага, че тези обекти са свързани с одриския владетел Амадок II.[12][13]

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2015 г. възниква аварийна ситуация при крепидата на подмогилното съоръжение при Четиньова могила, която започва да се измества под натиска от постоянно действащо свлачище, активирано от обилните валежи през ранната пролет. В резултат на това Министерството на културата извършва експертиза за състоянието на обекта и осигурява спешно финансиране в размер на 360 000 лева за трайното му опазване.

През лятото на 2015 г. е стартиран проект за аварийното укрепване на подмогилното съоръжение при Четиньова могила. Изградена е стоманобетонова черупка с дебелина 0,25 m над купола на съоръжението, с хидроизолация, и е възстановен могилният насип.[14]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

  • Входът към преддверието
    Входът към преддверието
  • Оловни скоби, свързващи каменните блокове
    Оловни скоби, свързващи каменните блокове
  • Първият коридор
    Първият коридор
  • Входът към главната зала
    Входът към главната зала
  • Оцветявания в главната зала
    Оцветявания в главната зала

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Tzochev, C., 2011. The date of the tholos tomb in Chetinyova tumulus, Starosel, Archaeologia Bulgarica 15(1), 18.
  2. ↑ Тракийска гробница // Български Туристически Съюз. Посетен на 15 януари 2023.
  3. ↑ Tzochev, C., 2011. The date of the tholos tomb in Chetinyova tumulus, Starosel, Archaeologia Bulgarica 15(1), 13 – 14.
  4. ↑ Tzochev, C., 2011. The date of the tholos tomb in Chetinyova tumulus, Starosel, Archaeologia Bulgarica 15(1), 15 – 18.
  5. ↑ Kitov, G., 2003. 2003. A Thracian cult complex near Starosel. Chetinyova mogila in light of the investigations in 2000, in Early Symbolic Systems for Communications in Southeast Europe, ed. L. Nikolova, 511.
  6. ↑ Stoyanov, T. and Stoyanova, D. 2016. Early Tombs of Thrace. Questions of Chronology and Cultural Context. In: U. Kelp and O. Henry (eds.) Tumulus as Sema. Space, Politics, Culture and Religion in the First Millenium BC, Berlin, Boston: De Gruyter, pp. 313 – 338.
  7. ↑ Tzochev, C., 2011. The date of the tholos tomb in Chetinyova tumulus, Starosel, Archaeologia Bulgarica 15(1), 18.
  8. ↑ Tzochev, C., 2011. The date of the tholos tomb in Chetinyova tumulus, Starosel, Archaeologia Bulgarica 15(1), 18.
  9. ↑ Фол В. „Скални топоси на вяра в Югоизточна Европа и в Мала Азия през древността“ (Поредица Studia Thracica, 10), БАН София 2007 г.
  10. ↑ Китов 2002: г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002.
  11. ↑ Христов, Ив., Анастасов, Д., Ангелов, А. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. София, 2008
  12. ↑ Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на одриското царство края на V – средата на ІV в. пр. Хр. София, 2010
  13. ↑ г. Китов. Тракийски култов комплекс в Старосел. Библиотека културно-историческо наследство. Варна, 2002 г.
  14. ↑ в-к Tруд онлайн „Аварийното укрепване на Четиньова могила в Старосел ще завърши до края на октомври“, публикация от 02.09.2015[неработеща препратка]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Китов, Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002; Тракийски култов център Старосел, (2-ро издание), Варна 2005, 23 с. (същото на английски и немски език).
  • „Повече от 100 археологически открития в България“, Фют, София 2005, 46 – 47.
  • Georgi Kitov, A Thracian Cult Complex Near Starosel. Chetinyova Mogila in Light of the Investigations in 2000, – Early Symbolic Systems for Communications in Southeast Europe. Vol. 2. Oxford 2003, 505 – 518.
  • Евгени Паунов, Преоткриване и репроблематизация на първата тракийска гробница при с. Старосел, Пловдивско. – Анали 8, № 1, София 2002, 82 – 93.
  • Tzochev, C., 2011. The date of the tholos tomb in Chetinyova tumulus, Starosel, Archaeologia Bulgarica 15(1), 14 – 19.
  • Stoyanov, T. and Stoyanova, D. 2016. Early Tombs of Thrace. Questions of Chronology and Cultural Context. In: U. Kelp and O. Henry (eds.) Tumulus as Sema. Space, Politics, Culture and Religion in the First Millenium BC, Berlin, Boston: De Gruyter, pp. 313 – 338

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Тракийски паметници в района на село Старосел
Мегалитното съоръжение, част от естествената скала, пред Четиньова могила, село Старосел

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Четиньова_могила_(Старосел)&oldid=12042142“.